Щеше да е едно от най-дългите пътешествия по суша: до другия край на света, от Ламанша до Сингапур.
Като студенти нямахме, пари, коли, нищо.
Като повечето други неща през 50-те години в Кеймбридж, идеята се зароди една вечер на чаша кафе, сварено на газов котлон. Бях отскочил до стаята на Ейдриън Коуел за нощна шапчица, когато той започна да мечтае - на глас. Какво ще кажете да организираме експедиция до Сингапур с коли. Щура идея? Може би. Но защо не? В крайна сметка никой друг не го е правил. Можехме да сме първите.
Извадихме атлас. Начертахме маршрут. Предположихме разстоянието, което трябва да изминем. Говорихме дълго до ранни зори.
И това, малко или много, бе как се роди експедицията, или по-точно, как беше замислена.
Екипът се сформира почти без да разберем. Първи в чужбина излезе операторът Антъни Барингтън Браун (известен на всички като ББ). Следващият бе Хенри Нот, секретар на университетския автомобилен клуб. После бе Пат Мърфи, навигатор и дипломат, преговарящ за визите.
После ни хрумна идеята да ангажираме някого от Оксфорд, мислехме си, че ако някога въобще успеем да вземем тези две коли, можем да боядисаме едната в светлосин, а другата в тъмносин цвят. Последвалият медиен интерес щеше драстично да увеличи шансовете ни да получим спонсорство.
Пратихме група съмишленици до Другото Място. Те се върнаха с Найджъл Нюбъри, който стана нашият водач и втори механик. Ейдриън, който в крайна сметка запали първоначалната искра, вече бе нашият “бизнес мениджър” - касиер, счетоводител и секретар. И така, първо с писмо, а след това с посещение до Бирмингам, той започна да убеждава компанията Rover, че сме способни да потеглим на пътешествие, което, според някои, бе невъзможно.
Но, както посочи Ейдриън, ако въпреки всичко успеехме да осъществим първото пътешествие по суша до Сингапур, рекламата за Rover би била, меко казано, значителна. След няколко дни Rover ни писа, за да каже, че разбира логиката на предложението на Ейдриън. Отпразнувахме го - и то как!Celebrations – and then some!